Ако губим ориентир в хаоса от жалките събития и дребнавите страсти на съвремието ни, може би трябва да го потърсим в „Записките“ на Захари Стоянов.
„Хората обръщат най-голямо внимание не на следствията, които са очаквали от това и онова предприятие, захванато от мнозина или от едного деятеля“, пише Захари Стоянов, „но от святата цел и благородните побуждения, от които са се ръководили деятелите. „Тия, бунтовниците, бяха луди и неразбрани глави, нехранимайковци“ и пр. — викат някои наши благоразумни братя. Да, но тия бяха честни и непорочни като ангели, идеални, каквито България едва ли ще роди вече втори такива подобни на тях“.
И още: „Ако те не можаха да извършат нещо по-сериозно, затова пък самият български народ е виноват, защото не е бил достоен да се възползува от случая, не било дошло още онова време, за да оцени и той свободата“
Днес е 20-ти април. Денят, в който избухва Априлското въстание – най-светлото и величаво събитие в нашата история.
Да помним!
