Иван Звездев е роден през 1975 г. в Павликени. Като дете заедно със своята сестра Боряна е приет под опеката на известния български цирков артист Александър Балкански и обикаля света с неговия цирк.
В средата на 90-те напуска България и заминава за Аржентина, където преди 9 септември 1944 г. са емигрирали неговите баба и дядо. Там започва да работи като готвач, което му носи голям успех. След завръщането си в България с колеги създава предаването „Бон Апети“.
През 2009 г. започва собствено предаване – „Кухнята на Звездев“, което се излъчва по bTV. Предаването се снима в кухнята в дома на Звездев. През 2016 г. рестартира предаването си „Кухнята на Звездев“ по Канал 3. Ето какво сподели той за „България Днес“:
– Г-н Звездев, наскоро излязоха публикации, че заминавате за Аржентина. Стягате ли наистина куфарите си?
– Не, не съм ходил там от 20 години. Разбира се, аз имам аржентински корени. Приятели, познати се притесниха, обаждаха ми се да питат дали е вярно… Но съм тук. Засега.
– Имате ли роднини в Аржентина?
– Да, имам. И къщичка имаме, но вече е трудно за път. Вече не можем да тръгнем чак толкова надалеч за толкова дълго време.
– Защо не ви виждаме на екран – като шеф Иван Манчев, като Силвена Роу?
– Защото вижте какво готвят те и какво готвя аз. Аз наблягам на българската кухня, на балканската…
– И какво лошо има в тях?
– Да, ама за телевизиите не са интересни. Там са важни стековете, октоподи, калмари, всякакви такива неща, които ядат англо-германците. И те това налагат. Искат кулинарната култура на българина да се промени. И аз не съм интересен. Това е причината.
– Но вие сте специализирали в Италия, а в нейната кухня това са много употребявани продукти. В Аржентина пък, доколкото знам, отдавна има голяма италианска колония, която сигурно пази хранителните навици на предците си?
– Да, точно така е и техните италиански рецепти са много стари – още от края на XIX век. В Италия кухнята е вече малко по-различна, но въпросът е, че аз искам да наблегнем на българската кухня. Защото нашествието на чужди вкусове се дължи на спонсорирани кампании от Италия, от Франция… За да може техните продукти да се продават – моцарела, пекорино и така нататък, за сметка на българския кашкавал и българското сирене. Убеждават ни, че йогуртът е много по-хубав от киселото ни мляко, но това не е така. Искат да се изчисти родната индустрия и да се купува чуждо. А аз наблягам на българската кухня и вкусове, затова не съм очакван от телевизиите.
– А правите ли нещо, свързано с кулинарията, което да има зрители, да събира аудитория?
– Да, и много успешно! Телевизиите могат само да мечтаят за това, което се получава при мен. Аудиторията във фейсбук и ютуб е над един милиард. Имам вече над 200 000 последователи. Повече от много телевизии… За мен обаче те вече са отживелица. Интернет е свободата. Там или харесваш нещо, или не го харесваш. Имам и над един милион последователи чужденци.
– Предполагам, фенове на българската кухня?
– От нея те търсят шопската салата, търсят шницел, макар че той не е българско национално ястие, търсят нашата баница и се радват, че могат да открият в канала ми всички тези вкуснотии, които са опитали.
– Готварското шоу на открито и обиколките с „походна кухня“ из страната патент само на вашия колега Ути Бъчваров ли са, или и вие ги практикувате?
– Аз го правя, но не се фукам, не се хваля наляво и надясно. Наскоро се върнах от празника на яйцето в Павликени, малко преди това бях на празника на баницата в Мизия… Направих им една огромна баница. Другата седмица сме във Велико Търново, в Хитрино… Всяка седмица аз правя готварско шоу на открито някъде в България. Но не парадирам с моята „народна кухня“.
– Канили ли са ви представители на българския елит да приготвите нещо по-интригуващо за техни частни партита, за корпоративи?
– Българският елит е с доста елементарни вкусове. Виждал съм ги на фестивалите. Но дори и да ме поканят, няма как да впечатля останалите гости, които пък имат познания. Българският елит доста зле разбира кухнята. Набляга на едни странни комбинации, на едни елементарни яденета… А и не се интересува. Ако се интересуваше, щеше да направят да има реклама на българската кухня. А те снимат две реки и казват: „Това е България“. Но България има и кухня. Те обаче не могат да я оценят.
– Не е ли крайно време да отворите свой ресторант?
– Още през 2012 г. купих имот с тази цел на Панчаревското езеро. Вече седем години обаче чакам позволение от българския съд да започна. Сигурно ще се пенсионирам, докато това се случи. Чакам просто съдът да каже: „Да“ или „Не“. Но няма какво да направиш.
– Каква е причината да чакате одобрение от съда, след като сте собственик на този парцел?
– Има един незаконен гараж в имота. И искам съдът да каже дали е незаконен, или е законен. На всички нас общината издаде разрешения за бутане като незаконен, но докато съдът не се произнесе, аз не мога да работя.
Източник: България днес
