Любомир Димитров е един от производителите на зърно, които нямат Майбах в гаража си. Той казва, че това, което се случи не са протести на богати зърнари. Точно те нямат за какво да протестират. Протестират тези, които страдат от многогодишното мачкане и унищожаване на сектора. Включително с изнудвания и рекет за комисионни от субисдиите.
Отрасълът не включва само зърнари, а производители на зеленчуци, плодове, мед, там са рибарите и животновъдите, както и горите
Онези гори, които бяха изсечени. Ощетените от тази повсеместна „сеч“ протестират, защото им прелива чашата. И това е първият път, в който секторът се обединява. Никой не протестира срещу евтината пшеница. Той призовава да се замислим защо пшеницата е почти два пъти по-евтина, а хлябът се вдига? Или пък защо прясното мляко се изкупува на 70-80 стотинки литъра, а се продава на 3 лева и отгоре.
Къде са стотиците милиарди безвъзмездна помощ и защо няма нищо на лице
Къде са магистралите и пътищата, европейските болници и европейското здравеопазване? Ами училищата, образованието, производството на хубава храна като цяло, хубавото море, нормалната индустрия. Едва ли тези пари са отишли за майбаси, по-вероятно е друго.
И за да разберат правилно хората разликата между милион и милиард – 1 милион секунди отговаря на 11 дни, а един милиард на 31 години
Той призовава колегите му да не се предават пред нищо, да се борят мирно за каузата и да я отстояват до край.