Този материал е написан от професор Роб Галъуей (Rob Galloway) – Лекар от спешната помощ и почетен клиничен професор. Публикувано е за първи път тази седмица – в Дейли Мейл.
Рядко минава седмица, в която да не дам на поне един пациент 300 мг аспирин. При хора с остра болка в гърдите, които вероятно имат инфаркт, той може да бъде буквално животоспасяващ. Той спомага за намаляване на лепкавостта на кръвта и разрушава съсиреците в артериите, което позволява на кислорода да достигне до сърдечните мускули.
Аспиринът се предлага в ниски и високи дози и може да се купи в повечето аптеки, направо във всички.
Има голяма доза от 300 mg, предназначена за лечение на съмнение за сърдечен удар или като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство; и дневна доза от 75-100 mg, която хората приемат за предотвратяване на сърдечни удари и инсулти.
Но както при всяко лекарство, и тук има рискове.
Уникалният проблем с аспирина е, че той е евтин и широко достъпен, така че лесно се самопредписва. Всъщност се смята, че милиони привидно здрави хора го приемат ежедневно, за да предотвратят инфаркт или инсулт.
От векове той се използва под формата на салицилова киселина – добивана от кората на върбите – като противовъзпалително лекарство.
След това, през 1899 г., фармацевтичната компания Байер я пречиства и създава лекарството, което познаваме като аспирин.
Първоначално се използва за лечение на артрит, но през 50-те години на миналия век лекар в Калифорния открива ролята му за предотвратяване на инфаркти и инсулти и той бързо е обявен за чудодейно лекарство. Лекарите започват да препоръчват на всички над 55-годишна възраст, които се притесняват, че са изложени на риск от инфаркт, да приемат лекарството ежедневно като превантивна мярка.
Аспиринът действа, като въздейства върху тромбоцитите, които играят ключова роля при образуването на тромби. Но в това се крие проблемът: начинът, по който действа, е и начинът, по който може да причини вреда.
През годините са проведени множество проучвания, които засилват предупрежденията за страничните ефекти на лекарството, сред които са вътрешно кървене и стомашни язви.
Само преди седмица някои медии съобщиха за проучване, което разкрива опасността от предизвикване на анемия [когато в организма няма достатъчно червени кръвни клетки, обикновено в резултат на кървене] при по-възрастни пациенти.
Публикувано в списание Annals of Internal Medicine, то разглежда данни от повече от 19 000 души над 65 години в САЩ и Австралия, които са приемали ежедневно ниска доза аспирин (100 mg) или фиктивна таблетка в продължение на пет години.
Теорията е, че аспиринът ще увеличи продължителността на живота и ще намали риска от деменция.
Резултатите показаха, че приемът на аспирин не е променил нищо, но е свързан с рискове.
С напредването на възрастта рискът от анемия се увеличава по много причини: червата усвояват по-малко желязо, костният мозък произвежда по-малко червени кръвни клетки, а бъбреците произвеждат по-малко от хормона еритропоетин, който подпомага производството на червени кръвни клетки.
Проучването обаче показва, че рискът от анемия е с 20% по-висок при възрастните хора, приемащи аспирин, в сравнение с тези, които приемат фиктивни таблетки.
Когато изследователите потърсили причините за това, те установили, че хората, приемащи аспирин, имат по-ниски нива на желязо – почти сигурно причинени от по-голямото кървене в стомаха.
Не става въпрос само за малки кръвоизливи; честотата на катастрофалните стомашни кръвоизливи е с 50 % по-висока при хората, приемащи аспирин, отколкото при тези, които приемат таблетката.
И така, какво означава това за вас и за мен?
Преди няколко години лекувах мъж на 70 години. Той водеше много здравословен живот: не пушеше, хранеше се добре и играеше тенис три пъти седмично. Беше видял как двама негови приятели умират от инфаркт и беше прочел за ползите от ежедневния прием на ниска доза (75 mg) аспирин – доза, която можете да си купите от всяка аптека.
Дошъл е в спешното отделение, защото се е почувствал замаян. Кръвното му налягане беше ниско и тъкмо когато се опитвахме да разберем какво се случва, той ни даде отговор, като повърна яркочервена кръв. Дадохме му шест единици кръв и побързахме да го подложим на ендоскопия, за да проучим какво се случва.
Кървенето идваше от язва на стомаха и беше спряно.
Почти сигурно причината беше аспиринът, който приемаше, но не трябваше да приема. Той оцеля, но имаше късмет. Това ново проучване потвърждава, че аспиринът може да бъде опасен, ако се приема за значителен период от време, особено ако сте в напреднала възраст. Също така може да не е подходящо лекарите да го препоръчват като превантивно лечение, както често правят, ако не сте имали инфаркт или инсулт.
През 2022 г. Работната група за превантивни услуги в САЩ промени препоръката си за лица над 60 години, като препоръча да не се използва ежедневно аспирин за предотвратяване на първи инфаркт или инсулт, тъй като ползата е по-малка от потенциалния риск от вътрешни кръвоизливи.
(Съветът е различен, ако сте прекарали инфаркт или инсулт и се опитвате да предотвратите нов.)
NHS също така казва, че трябва да приемате ежедневно ниска доза аспирин само ако вашият лекар ви го препоръча поради висок риск от сърдечен удар или инсулт.
Ние също така сме предпазливи, когато предписваме дългосрочен аспирин, като в ръководството на NHS от 2022 г. се казва, че той трябва да се използва с повишено внимание при възрастни хора и такива с анемия.
Какво да кажем за тези, които приемат аспирин, защото имат специфичен проблем със сърдечния ритъм?
Моят съвет е да се ръководите от Вашия лекар; има нови лекарства, които са по-ефективни от аспирина за този случай.
Какво ще кажете за приема му преди полет, за да намалите риска от тромбоза на дълбоките вени?
Отговорът е категорично „не“. Рисковете от предизвикване на кръвоизлив на тази височина са твърде високи.
Вместо това се разхождайте редовно и носете компресивни чорапи.
Аспиринът все още е лекарство, което хората трябва да имат вкъщи за спешни случаи, защото ако получите силна болка в гърдите, доза от 300 мг може да има огромно значение за шансовете ви да оцелеете.
Но като общо правило, не се самолекувайте – винаги първо обсъждайте въпроса с Вашия лекар.