Защо българите тъгуват по бирата от соца

Някои неща при соца наистина бяха по-добри. Например циганите. Това важи и за кашкавала, киселото мляко, здравеопазването.

Но как да разбираме тази носталгия по онази бира?

Един от брадатите вицове на онази епоха беше как в софийската пивоварна създават нова бира и гордо я изпращат в Чехословакия за рецензия. След време получават отговор от ветеринарния институт в Прага –съжаляваме, но конят ви е болен от диабет.
Но може би причината за тази носталгия е в днешната реклама? Нямам предвид тази бирена реклама, която ни напомня младините на бабите. Не са чак толкова секси. Но някои постмодерни клипове направо плашат праволинейното население Например седят двама мъже на бара и се гледат в очите. Край тях се случват невероятни неща, но те не ги забелязват, защото се гледат в очите. И пият бира. И се гледат в очите. Или един брадат талибан се издокарал като балерина и подскача на палци, а другият умира от смях. Накрая двамата се чукат. И се гледат в очите. С бира се чукат, вие какво помислихте?

Посланието е – пийте бирата Х и ще станете като тия. Я вижте как весело си живеят!

Изправен пред подобна заплаха, средностатистическият мъж не може да не изпита носталгия по доброто старо време и лошата стара бира, която поне не го дърпаше зорлем под дъгата. Качествата на бирата се познават в сравнението, но възможностите за сравнение бяха крайно ограничени. Повечето хора сравняваха своето софийско, варненско бургаско и т. н. пиво с малко по-добрата бира “Астика” зелен етикет или “Шуменско” в малките бутилки. И бяха готови да изминат 2 километра за една “Астика”. Обаче я нямаше и на 4 километра разстояние. И на 10 също я нямаше. Тези шишета се появяваха случайно и за кратко в някоя по-добре снабдена кръчма с управител връзкар. Как точно дадена кръчма успяваше да се снабдява с “Шуменско” от време на време е великата тайна на задкулисието. Сега обаче носталгиращите съвременници си спомнят с умиление: “Онази “Астика” беше чудесна бира…”

Да, но глаголът “беше” предполага, че я е имало.

А основната функция на “Астиката” беше да я няма Иначе наистина не беше чак толкова лоша, конят й беше здрав кон, но липсващ, вечно отсъстващо присъствие. Някои хора така се бяха вманиачили по дефицита, че подбираха

“Софийско” в кафявите бутилки, защото бяха

по-малко от зелените.

Като забеляза това, фабриката пусна повече кафяви бутилки.

Но народът бързо се преориентира и взе да налита на зелените. И ако питаш същите тези хора днес, едни ще кажат, че онова в кафявите не е било никак лошо, а други – че в зелените е било направо супер.

Бирата напуска човека, но глупостта – никога. Софийската пивоварна, доколкото изобщо работеше, със сигурност бълваше най-лошата бира на Балканския полуостров. Днес пак е на мода легендата за братята Прошек.

Но точно това бе носталгията тогава, по времената на Т. Ж. – тогава тлееше социалистическата нега по златната епоха, когато Прошек правели хубава бира. Значи сега ние тъгуваме по тъгата на соца.

Ще повторя, за да стане по-ясна бирената метафизика.

Днешната носталгия по бирата при соца е всъщност тъга по тъгата по бирата от царското време.

Advertisement

Все едно да тъгуваш по изгубената любов на дядо си. Значи ние изпитваме една бирена носталгия, която е дериват от предишната бирена носталгия. И никой не помни дали самата бира в дъното на тази носталгия е била добра, или лоша, а и едва ли има значение, защото двойната и тройна носталгия е добила абстрактно битие в метафизиката на прехода. Носталгията по предишното е стъпила върху предишната носталгия. Положението е същото като при финансовите деривати, които се основават на други деривати, които са стъпили на още по-други деривати, които са стъпили върху реални пари, които отдавна са профукани. Но това няма значение, важното е бирата да върви.

Както биха казали бийтълсите, Let it beer…

При соца народът бе ограничен в пътуването, но доста хора успяваха да се доберат до Прага и да се върнат с възторжени впечатления от чешката наливна бира, тази неземна амброзия. Веднъж в писателската кръчма, известна като “Сивото поточе”, слушах как един почти млад поет възторжено разказва за творческата си командировка в Прага. Там опознал еди-коя си великолепна бира, докато излизал с някаква Илонка, поетеса, вярно, но иначе красиво русокосо ангелче и много навито. После минал на друга бира по настояване на гърдестата Агнешка, млад и изгряващ литературен критик (за имената не гарантирам, минаха години). Половин час слушахме описанията на поне 10 чешки еликсира, всеки с музата си. Накрая един не издържа и викна на келнера: “Мише, нямаш ли някаква чешка бира, бе?” Мишето го погледна загрижено и отговори:

“Чешка бира нямаме, но очакваме за вечеря група чешки другарки!”.

Впрочем романтичните свойства на бирата също са силно преувеличени Интимната вечеря предполага хубаво вино в умерени количества. Бирата издува шкембето и често те привиква в тоалетната. И докато си изливаш чувствата там, друг може да ти забърше гаджето. Разбира се, софийското пиво не беше най-лошото в соцлагера.

Пил съм бира в Улан Батор, пил съм и в Алма Ата, пил съм и в Ташкент, но според мен най-лошо бе московското, наречено още “Жигульовско”. Вкусът му беше като сода бикарбонат, разтворена във вода. Но руснаците си го обичаха и го пиеха с водка за ускорение. Един от секретарите на КПСС, Яковлев, имаше високоинтелектуален план как да срине съветския комунизъм – първо плюеш Сталин, че е извратил идеите на Ленин, а след това обвиняваш и Ленин, че е извратил Плеханов (по-ранен ляв теоретик). Така народът ще изпадне в теоретична безпътица и комунизмът ще рухне от само себе си. Този план се оказа пържен въздух. Горбачов свърши работата с много по-земни методи. Той първо скри водката, а след това скри и пивото. Никаква бира за народа в продължение на 2-3 години бе достатъчно, за да му спретнат преврат, а след това и контрапреврат, който връчи ключовете от крепостта на САЩ.

Така е, като няма бира – сърцето ти направо спира.

В заключение – няма никакъв смисъл да се тъгува за бирата при соца. Днешната епоха ни предлага поне 100 най-различни бири, от хубави по-хубави, и те винаги са на една ръка разстояние.

Има смисъл да се тъгува за киселото мляко. Някои още помнят, че при соца касите с кофичките (а преди това – бурканчетата) се разкарваха нощем и се оставяха на тротоара пред млекарницата ей така, неохранявани. И никой не ги грабеше. Случваше се някой окъснял пияница да си вземе едно кисело, но той оставяше стотинките, а на сутринта млекарят ги намираше.

И накрая ще ви разкрия една тайна –

хубавата бира е само студената бира.

Иначе конят ви е болен от диабет.

Източник: spomen

error: No copy please :)