,Не разпитвайте – никой нищо няма да ви каже! Все пак става въпрос за секретна информация, отнасяща се до националната сигурност.”
Това казват всички, когато ги попитате какво има в подземния комплекс край село Лизидрен. Известен е и като обект 17. Преди няколко години там е арестуван бившият български външен министър Соломон Паси.
,,Разхождахме се с приятели, попаднахме зад оградата и ни арестуваха. Хората с униформи се притесниха повече от нас. Извикаха началника и той дойде. Най-големият ми син, тогава 10-годишен, попита: ,,Тате, сега ще ни разстрелят ли?”, разказа Паси.
Разбира се, те не ги застреляха и дори им дадоха кола, за да се измъкнат оттам възможно най-скоро. Не мога да предположа какво наистина се е случило там, казва бившият дипломат номер едно. Той признава, че е бил арестуван от милиционери в граничния район Родопи и в близост до защитената зона на планината Лурин.
Бившите и настоящите служители на базата са подписали декларация за поверителност с 10-годишен давностен срок. След изтичането на тези срокове те продължават да мълчат и дават само кратки обяснения.
,,Българи сме. Просто забравете.”
Тази секретност даде храна за всякакви слухове и спекулации. Дори жителите на селото не знаят какво се крие в гнездото в гората, където се намира обектът.
,,Преди години имаше войници и знам, че там е пълно с ракети. Май досиетата са крили за известно време, ама не знаем колко”, казва местната жителка Снежана Пенева.
Подозренията за подземен пещерен град, в който има психотронни оръжия, са осмивани от хора, запознати с военните въпроси. Те също така уточниха, че базата в Лизидрен не е военна единица, защото там няма войници. Те категорично отричат там да са съхранявани ракети или документи.
,,Никога не е имало такива неща в обекта”, заяви отлично информиран източник.
Тайното съоръжение се намира на около три километра от Лизидрен. До него води лош асфалтов път. От вековната гора не е останало почти нищо – дърводобивът е изкоренил околните хълмове до основи. Гражданите нямат право да влизат в защитената зона. Когато квалифицирани специалисти пристигат за работа, се допускат само микробуси, които не са ясно обозначени.
,,Желателно е да са технически грамотни” – е трудно изпуснатата подробност от бивш офицер.
Превозните средства ги извозват от Ловеч всяка сутрин и ги връщат вечер. Вдясно, точно след знака „Трябва да вървите направо“, се появява бариера. Металната порта и къщата на пазача са точно зад нея. Кучето посреща всички с див лай. Дежурният охранител пристига незабавно.
,,Снимките да се изтрият! Няма да правите сензации”, заплашително казва той.
Тонът на гласа му обезкуражава всеки опит за преговори. Едва след нашето заминаване той се върна с облекчение към задължението си да пази тайната база от любопитни натрапници.
Местните жители разказаха, че подземното съоръжение е построено в края на 70-те години на миналия век по нареждане на правителството. В изграждането му са участвали специално проектирани и подбрани хора. Те също така са се заклели да пазят тайна по съображения за секретност.
,,Обектът е вдигнат върху 5,000 дка, които са опасани с метална ограда. Слава Богу, поне там гората е съхранена”, изрича с горчива усмивка бившият кмет на Лесидрен Въто Иванов.
Все още обаче не са известни допълнителни подробности. Твърди се, че е трябвало да се излеят няколко тона бетон. За осигуряване на стабилност и защита на съхраняваното оборудване. Няколко етажа са под земята.
,,В това няма нищо сензационно. Нормално е всяка държава да разполага с подземни съоръжения. Дори африканските страни имат”, допълва военен ветеран.
Той обяснява, че това са най-безопасните места за укриване в случай на бомбена атака. По време на съветската епоха в цялата страна са построени подземни комплекси. Но бивш партиен лидер заяви, че разговорите за подземни градове са абсурдни и смешни.
Станциите са разположени в много части на Ловеч, но само няколко от тях са в експлоатация. Други отдавна са подвластни на атмосферните и политическите климатични условия.
Това важи и за бившия военен обект в курорта Шипково в Троян.
През 2010 г. Министерството на отбраната обявява този легендарен обект за продажба, а през преходния период се появяват много неверни сведения за него. Според плана сградата е била предназначена за училище. В действителност обаче той трябваше да се превърне в команден център на Варшавския договор в случай на военен конфликт. Първоначално е планирано той да приема посетители от 1991 г., но демократичните промени осуетяват този план.
Жителите на Шипково се надяваха, че внушителната седеметажна сграда и четирите сутеренни етажа ще бъдат приватизирани от чуждестранни инвеститори и превърнати в модерен хотел. Арабските милионери и техните руски братя бяха споменати като възможни кандидати за доставянето на пустинни жители или миньори от Донбас, копнеещи за зеленина.
Огромният комплекс в Крушево, който се състои от 13 сгради и парцел от 169 296 кв. м, е оценен на 6,127 млрд. лева, но купувач не е намерен. Известно е, че арабите се интересуваха от този вид инвестиции по време на посещението на бившия премиер Бойко Борисов в Кувейт и Катар. Те търсят място, което да свързва красивата околност. Цената не е проблем за тях – тя е под 2 милиона лева и е спаднала значително през годините.
Служители от дирекция „Инфраструктура на отбраната“ на Министерството на отбраната в продължение на седмица търсят в архивите информация за митичния обект 17.
В крайна сметка пресслужбата на министерството уточни, че дори и да е съществувал такъв обект, армията няма нищо общо с него. Министерството на вътрешните работи обаче не е толкова категорично в позицията си. Висш служител учтиво отбягва въпроса, без да посочи причина. Въпросът не му се стори интересен.
В този момент си струва да припомним думите на бившия външен министър Соломон Паси, който се натъкнал на обекта край Лизидрен преди десетилетие. Когато се върнал в София, попитал колегата си в Министерството на вътрешните работи какво е чудото. Отговорили му, че не е нищо особено от документационния център.
Дали наистина на това място в гората край Лесидрен има на съхранение архиви, или нещо друго, не се знае. Ако има, какво ли е тяхното състояние? Какво точно представляват? Вече над 30 години след падането на комунизма отговор на тези въпроси няма. Тайната продължава да бди над това място.
По разказ на Росица Христова, публикуван в SocBG
