В понеделник ЕС заля със студена вода молбата на украинския президент Володимир Зеленски за „незабавно“ членство на страната му в блока, докато Киев се бори с руската инвазия.
Служителите на ЕС подчертаха, че процедурата по присъединяване отнема години, като по този начин отслабиха надеждите на Украйна, че внезапното й присъединяване към европейския клуб ще й помогне да се справи по-добре с руското нападение и ще ускори военната, финансовата и политическата подкрепа.
Няколко официални лица оттеглиха коментар на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, който изглеждаше, че дава перспектива за приемане на Украйна.
„Те са едни от нас и ние искаме да влязат“, каза тя в интервю за Euronews в неделя, след като подчерта съществуващото сътрудничество между ЕС и Украйна.
Зеленски се възползва от това в понеделник, за да отправи призив към Европейския съюз „за незабавно присъединяване на Украйна чрез нова специална процедура“.
„Нашата цел е да бъдем заедно с всички европейци и, най-важното, да бъдем равнопоставени. Сигурен съм, че това е справедливо. Сигурен съм, че това е възможно.“
Украинският министър-председател Денис Шмигал написа в Туитър, че „е настъпил моментът да го запишем на хартия. Украйна подава молба за членство в ЕС по специална процедура“.
Такава ускорена процедура обаче не съществува, заявиха официални лица.
Желаещите да се присъединят към блока обикновено са изправени пред дълъг и сложен процес, който често изисква сериозни реформи, за да се достигнат стандартите на ЕС.
Освен това те трябва да докажат, че финансите им се движат в посока, която ще им позволи да приемат еврото.
Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че всяка кандидатура за членство може да отнеме „много години“.
Говорителят на Фон дер Лайен, Ерик Мамер, се отказа от коментарите й, като заяви пред журналисти, че ръководителят на ЕС е имал предвид, че Украйна „е европейска страна и ние искаме да влезе, имайки предвид Европа като цяло“.
„След това тя също така уточни, че има процес (за присъединяване към ЕС). И аз мисля, че това е важният момент“, добави той.
– Чувствителността на ЕС –
Европейската комисия заяви, че при всички случаи може да преговаря с надеждни страни кандидатки само въз основа на мандат от 27-те държави-членки на ЕС – нещо, което не е получила за Украйна.
„В крайна сметка това е дебат на най-високо политическо ниво, за (Европейския) съвет“, където държавите членки вземат решения, заяви говорителката на комисията Ана Писонеро.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви пред група журналисти, че вече има дългогодишни разногласия между страните от ЕС относно разширяването на блока.
„В рамките на ЕС има различни мнения и чувствителност по въпроса за разширяването“, каза той пред група журналисти.
Той заяви, че Киев ще трябва да подаде официална молба за присъединяване, преди държавите членки, които ще трябва да одобрят членството с единодушие, да могат да излязат с позиция.
Според канала на Зеленски в Телеграм украинският президент е подписал такава молба в понеделник.
Европейският съюз, създаден от шест държави под друго име през 1957 г., се разшири на четири вълни през последните три десетилетия. След излизането на Великобритания от блока през 2020 г. той наброява 27 държави членки.
Понастоящем има пет държави, които са кандидати за присъединяване – Турция, Сърбия, Северна Македония, Черна гора и Албания, но техните кандидатури са в застой от години.
Последната страна, която се присъедини към ЕС, беше Хърватия, която беше приета през 2013 г. – след близо десетилетие на преговори и реформи.
Източник: The New Arab
