Д-р Бойко Милков е един от най-добрите невролози в София. Завършва Медицинския университет в София през 1989 г. с отличен успех. От 1996 г. работи на кабинет и в отделението по неврология на Националната кардиологична болница (НКБ). Специално за в. “Доктор” д-р Милков разказва за проблемите и новостите в лечението на инсулта.
– Д-р Милков, с какви заболявания са вашите пациенти?
– Основно със сърдечносъдови заболявания. Това е огромен проблем за българите. Само в нашата неврологична клиника в НКБ минават около 800 инсултно болни годишно. Независимо че София е голяма, това е огромен поток. Имайте предвид, че хора с инсулти приемат също Първа, Втора и Пета градска болница, “Св. Анна”, “Царица Йоанна – ИСУЛ”, “Св. Наум”, Александровска болница, ВМА, МВР-болница, Транспортна болница и “Токуда”. С нашата в София са общо 12 клиники по неврология, които имат почти същия поток на пациенти. Това означава, че от инсулти боледуват около 10 000 души годишно само в София. Това е огромна заболеваемост, като смъртността от инсулт е висока и при исхемичен, и при хеморагичен – от запушване и от разкъсване и от аневризма. Сумарно смъртността е над 40%, а в Националната кардиологична болница е 30%.
– На какво се дължи по-ниската смъртност от инсулт в НКБ?
– Само в нашата клиника, в ИСУЛ и в болницата на 4-ти километър (“Св. Наум”) има отделения по неврореанимация с апарати за вентилация, с монитори и всичко необходимо за лечение на инсулти. В останалите неврологии се ползват общите реанимации.
Големият проблем е, че всички клинични пътеки за лечение на инсулт са недофинансирани. Не може лечението на исхемичен инсулт да струва 600 лв. Само скенерът е 150 лв. Хеморагичният инсулт (мозъчният кръвоизлив) е 800 лв. и най-тежкият кръвоизлив е 1000 лв. Това е абсурдно. Навсякъде отделенията по неврология работят на загуба. Ако нямахме инвазивна кардиология, кардиохирургия за деца и възрастни и съдова хирургия, няма как да взимаме заплати в неврологията. Ние “паразитираме” на гърба на другите клиники в Националната кардиологична болница. Ето защо няма частни болници по неврология. Има специализирани АГ-болници, ортопедии, кардиологии и по какво ли не, но неврологии няма, защото няма как да се издържат.
– Нали според новата здравна реформа сърдечносъдовите заболявания са приоритет?
– Приоритет е само инвазивната кардиология със скъпата клинична пътека. Поради което изникнаха десетки клиники по инвазивна кардиология. Вследствие на което на всеки втори българин е правена коронарография, като
половината от тези изследвания са излишни
Но клиничната пътека е скъпа, а за инсулт пътеката е жестоко недофинансирана. Защото това е много тежко заболяване, болните са полиморбидни (с много придружаващи заболявания), идват освен с инсулт със сърдечна, с дихателна, с бъбречна недостатъчност. На практика лекуваме десет болести едновременно. Ако искаме да лекуваме адекватно, издръжката на болния е скъпа и медикаментите също.
– Какво е новото в лечението на инсулта?
– Най-новото е инвазивно лечение, наречено артериална тромболиза. Прави се до четвъртия час от образуването на тромби и запушването на мозъчния съд. Навсякъде се извършва успешно венозна тромболиза с тромболитик. Усложненията са редки. До тромба се стига с катетър, екстрахира се или се лизира на място. Все още в България нямаме специалисти по инвазивна неврология. Предстои да се въведе. Говори се, че през настоящата година артериална тромболиза ще започне да се прави първо в окръжна болница “Св. Анна”, където имат строук-център. Разбира се, министър Москов е кадър на окръжна болница. Категоричен съм обаче, че Националната кардиологична болница е по-подготвена да прилага това лечение. В света то отдавна се прави. Благодарение на тромболизата пациентът с инсулт оцелява, без да се инвалидизира – няма парализи, парези, защото се реагира навреме и мозъчната тъкан не може да некрозира. Отпушването на съда възстановява кръвоснабдяването при съхранени функции. Иначе този участък на мозъка умира и настъпва тежка инвалидност.
– Защо болните с инсулт закъсняват и не търсят веднага лекарска помощ?
– Защото
здравната култура на българина в момента е на критично ниско ниво.
Няма нито едно адекватно здравно предаване по телевизиите, привличащо вниманието и радващо се на голяма аудитория. А е редно да се знае, че първите часове са най-важните за лечението на инсулта. На Запад интервалът от настъпването на инсулта до иглата за тромболиза е 1 час. А в България обикновено 1 час се чака линейка на “Бърза помощ”. Хора, не чакайте “Бърза помощ”! Тя няма да дойде или ще закъснее фатално. Хващайте си такси или с частната кола и веднага в най-близката болница с неврология. В София има 12 такива болници. С най-високо ниво за лечение на инсулт са неврологиите в ИСУЛ, НКБ, “Токуда” и “Св. Наум”.
– Кои са симптомите на инсулт, които всеки трябва да знае?
– За остър инсулт алармира загубата на говор или затруднен говор, трудно намиране на думите, остър световъртеж, невъзможност за пазене на равновесие, изтръпване или слабост в ръка и крак. При тези симптоми действайте незабавно.
Проблемът е, че българинът е хипертоник, но не ходи на лекар. Получава сърцебиене, излиза от ритъм и пак не търси помощ. А най-големият риск от емболичен инсулт е предсърдното мъждене. Чак когато е късно, идва тук и нещата най-често са фатални. Хипертония, ритъмни нарушения на сърцето, атеросклероза, захарен диабет, затлъстяване – това са основните фактори, обуславящи настъпването на исхемичен и на хеморагичен инсулт.
– Какъв процент от болните с инсулт стигат до венозна тромболиза?
– За миналата година от 800 болни с инсулт в НКБ имаме само 15 тромболизи, просто защото идват късно. Но и “Бърза помощ” не кара подходящите пациенти при нас, а в друга болница, която им плаща по 100 лв. на екип. Това е факт, а не е измислено от журналистката Генка Шекерова.
Въпреки отличния ми успех от следването и това, че бях семеен и с дете, ме разпределиха като селски доктор в село Студена, Пернишко. Работих там 4 години, като специализирах паралелно неврология в Пернишката болница. Като невролог практикувах в същата болница до 1995 г. От януари 1996 г. дойдох в Трета градска болница в София (сега Национална кардиологична болница) като ординатор в Клиниката по неврология, какъвто съм и до момента. Със започването на реформата в здравеопазването през 2000 г. отделиха болницата от поликлиниката, което според мен беше голяма грешка. Като последно назначен, ме пратиха в поликлиниката. С новите направления в първите две години беше страшна мизерия. Роди ми се второ дете, едва съм го отгледал. После нещата горе-долу се нормализираха. С идването на новия началник на клиниката по неврология – проф. Хараланов, през 2004 г. се върнах в болницата. Това беше съдбовно връщане, благодарение на което съм жив, защото през 2010 г. получих камерно мъждене и умрях. Добре, че бях на работа и колегите са ме реанимирали. В момента съм с пейсмейкър на сърцето. Луд късмет, че съм бил на работа. Ако бях на улицата – край с мен. За 8 минути мозъкът е свършил и ставаш растение, ако изобщо оцелееш. А аз бях хипоксичен за 2 минути. Въпреки пораженията интуицията ми се изостри.
Всичко това се случи с мен заради напрежението и стреса. Работех в отделението, на кабинет и към един фонд. Беше време, когато взаимоотношенията между хората станаха ужасни, започнаха проблемите с близките на пациентите и със самите болни. Хората изпростяха страшно много и контактът стана труден. С времето се адаптирах и към това. Сега съм на 53 г. и смятам, че поне още 12 години ще мога да бъда полезен на хората като лекар. Независимо от “смъртта” си преди 5 години си върша работата с огромно желание.
Мара КАЛЧЕВА
Източник: zdrave
