На 3 декември 1949 г. в София на 72-годишна възраст издъхва Елин Пелин. 66 години по-късно можем само с печал да констатираме, че познавачът на българската душевност ни е завещал най-тежкото и горчиво проклятие: „Ако и нашата страна роди някога гений, то той ще бъде само геният на завистта”. Думите му като прокоба ни дебнат и до днес, а завистта настина изчерпва националната ни енергия.
Произведенията на Елин Пелин са популярни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика. Най-впечатляващи и днес са повестите “Гераците” и “Земя”, разказите “Напаст божия”, “Ветрената мелница”, “Андрешко”, “Кал”, сборникът с хуморески в стихове и проза “Пижо и Пендо”, сборникът с разкази “Под манастирската лоза” и др. Творчеството на Елин Пелин се е превърнало в част от съвременната българска идентичност.
Да си спомним 10-те най-впечатляващи цитата от творчеството на автора:
1. “То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила.”
От “Спасова могила”
2. “Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.”
От “Пророк“
3. “Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.”
От “Пророк“
4. “Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.”
От “Гераците“
5. “Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.”
От “Гераците”
6. “Тогава аз пристъпих треперещ, примрял от срам и сложих в скута й като на жертвеник всичката иглика. Тя се посипа и попада по крачката й. Ангелинка я прие с благодарствен и радостен вик.”
От “Ангелинка”
7. “Тръгнал дядо за Златица,
изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна
малка мишчица Гризана,
ръкавичката видяла
и на топличко се свряла.”
От “Дядовата ръкавичка”
8. “Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога … Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!”
От “Напаст божия”
9. “Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?”
От “Кал”
10. “Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране.”
От “На браздата”
Източник: Фактор
