За добро или за зло служих в 9-а танкова бригада в Горна баня почти двадесет години. Не съм пропуснал или прескочил длъжност – от командир на взвод до неин началник.
Като командир командвах бригадата почти четири години. В нейните оперативни планове не пишеше, че има за задача да охранява София, но това се подразбираше. През годините бригадата е била на различно подчинение: пряко на Министерството на отбраната и на Генералния щаб или в състава на Първа армия, чийто щаб бе на 4-ти километър в столицата. Бригадата бе като железен юмрук за всяко правителство, най-вече преди 10 ноември. Тя притежаваше страхотна ударна и огнева мощ и бе голяма сила. Имаше 182 танка, като във всеки батальон бяха по 49.
Отделно в състава си имаше и два мотострелкови батальона, като всеки от тях разполагаше с отделна танкова рота. В състава на бригадата бе включена и самостоятелна танкова рота за охрана на Генералния щаб. Имахме и ракетен дивизион. Такава структура нямаше нито една танкова бригада в страната. Числеността на Горнобанската танкова бригада бе 3,500 души. От тях само войниците бяха 2,220, офицерите – близо 260, старшините – около 370. Искам да кажа, че поделението в Горна баня бе нещо като рекламна витрина за войската ни.
Както преди 10 ноември, така и след това, когато у нас гостуваха чуждестранни военни делегации, ги водеха първо тук.
Всички се учудваха, че никъде по света няма такова голямо поделение, събрано на едно място. Веднъж един гръцки генерал – Николао Папагеоргио, командир на 22-ра бронирана бригада в Гърция, с. Асирос до Солун, след като ни посети, каза на своите офицери, които го придружаваха: „Не го гледайте, че е подполковник (ставаше дума за мен). Той командва най-голямата танкова сила на България.“
За съжаление 9-а танкова бригада, легендата на София, вече я няма. Тя е в историята. А за нея трябва да се разказва, за да знаят поколенията какви славни набори са минали през нея, какви бурни години и времена е изживяла. Често ме питат защо след 10 ноември бригадата бе закрита и ликвидирана. Ще изкажа своето мнение, с което не ангажирам никого. Ние станахме член на НАТО и висшето ръководство на армията прецени, че страната няма нужда от толкова много танкови съединения, тъй като се е променила геостратегическата среда. Освен това си мисля, че политиците ни преди и особено след 10 ноември се страхуваха от танковата бригада в Горна баня. Смятаха, че тя е железният юмрук на БКП, и се бояха от реванш.
Мисля, че 10 ноември е бил планиран и подготвян внимателно и за него са знаели ограничен кръг от хора.
Във времето непосредствено след това аз бях пряк очевидец и участник в редица събития като началник на оперативно отделение на танковата бригада в Горна баня, а след това и като неин командир. Но преди това, през есента на 1989 г., беше организационно развърнат и попълнен по щат с личен състав, въоръжение и техника 10-и мотострелкови батальон на бригадата, който до този момент се развръщаше само при мобилизация. Така бригадата вече имаше боеготови три танкови и два мотострелкови батальона, както и два дивизиона. Десети батальон усилено провеждаше занятия, включително и учения с бойна стрелба на полигон „Сливница“.
По същото време в щаба на бригадата беше получена карта на София с мащаб 1:5000, за чието слепване беше използван подът в залата на командира на бригадата с размери 5 на 10 метра. По-късно успях да се запозная детайлно с тази карта. Това стана след 17 януари 1992 г., когато бях назначен за командир на 9-а танкова бригада от първия цивилен министър на отбраната Димитър Луджев. Когато я разглеждах подробно, все още личаха следи от черен молив по булеварди, водещи към центъра, а ключови места бяха обозначени с кръгове. Спомням си деня 14 декември 1989 г., когато беше проведен митинг на опозицията с искане да отпадне член 1 от конституцията за ръководната роля на БКП.
Тогава спешно в поделението пристигна заместник-командващият на Първа армия, който проведе кратко съвещание с нашия командир, и беше заповядано офицерите и сержантите да не напускат бригадата. Аз и командирът на 9-и мотострелкови батальон бяхме извикани от командира на бригадата. Той ни каза следното:
„Площадът пред Народното събрание е пълен с протестиращи. Напрежението е много голямо. Там съм изпратил заместник-началника на разузнавателно отделение капитан Делчев, който ме информира от уличен телефон за обстановката. Вашата задача, Рошкев, е със Ставрев, ползвайки твоя джип, да разузнаете проходимостта на следния маршрут: бригадата, изхода през Домуз дере, Горна баня, Околовръстен път в посока центъра. Като стигнете Околовръстния път, ми се обадете по телефона от дежурната стая на Ремонтния батальон, след което ще ви дам допълнителни указания да продължите към центъра. Съберете си монети от по пет стотинки, за да ми се обаждате от улични телефони. Действайте.“
На излизане от щаба видях отпред три бойни машини на пехотата в колона, очакващи разпореждания. Зарадвах се, че когато вече бяхме на Околовръстното шосе на София, получихме сигнал за отмяна на поставената ни задача.
Всяка година на тази дата си спомням за преживяното и твърдя, че бригадата имаше готовност за действие, независимо че това се отрича. Министърът на отбраната Добри Джуров бе в парламента заедно с Петър Младенов, останал в историята с репликата „По-добре танковете да дойдат“. В сградата на Генералния щаб бе генерал Атанас Семерджиев, а в танковата бригада бе целият състав, явил се на работа през този ден и поставен в готовност до второ нареждане. Генерал Семерджиев твърди следното: „Бях вече в Генералния щаб и Добри Джуров два пъти ми звъня по телефона. По това време той беше в сградата на парламента и ми нареди да приведа танковата бригада в повишена готовност. Така че да изпълня командата на Добри Джуров не означаваше, че танкистите от Горна баня незабавно ще тръгнат към пл. „Народно събрание“. Аз възразих на Джуров, че не трябва да правим такива стъпки. Казах му:
„Другарю министър, нека не предприемаме това действие.“ Обясних му, че обстановката е сложна. А и самото привеждане на танковата бригада в повишена готовност не е толкова лесно. Трябва да се задейства целият апарат за оповестяване на офицерите и сержантите по домовете им. Трябва да се извести и постоянният състав на бригадата и екипажите да заемат местата си в танковете. А става дума за почти 3,000 души. Затова казах на Джуров по телефона: „Нека сега не правим това, много Ви моля“, а той ми затвори слушалката.“
Смятам, че е имало готовност танковата бригада в Горна баня да се намеси, ако обстановката ескалира, но не се наложи. Слава Богу, че разумът надделя и всичко се реши по мирен път.
Автор: полк. от резерва Янко Рошкев
Източник: socbg.com
На снимката: Авторът позира като командир на 3-ти танков батальон в бригадата по време на зимно учение
