На 14 октомври Българската православна църква почита паметта на Света Параскева, наричана още Света Петка.
Тя се счита за покровителка на жените; нейният образ носи щастие в къщата, а също така предпазва от дяволска мания.
Този празник е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.
Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се спазва обичая „полезване“. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.
История на празника
Параскева е родена в Икония през III век в семейство на ревностни християни. Името Параскева означава „петък“ – денят, в който Исус е разпнат. Родителите искали да дадат на момичето име, което да подчертае връзката й с Христос.
Аеций бил очарован от красотата на Параскева и я помолил да се отрече от Христовата вяра, обещавайки всякакви милости. Момичето обаче отказало да се отрече от Христовото учение; тя не се страхувала от мъките, на които ще я подложат езичниците.
Неспособен да сломи упоритостта на Параскева, Аеций заповядал да я обезглавят.
Традиции и обичаи на Петковден
Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на аграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място е заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.
Светицата се смятала за покровителка на нивите и добитъка. В нейна чест се отслужват молебени, а в църквата се носят зеленчуци и плодове за осветяване.
Билките и цветята, които украсяват иконите на Св. Параскева, се смятали за лечебни. Ако някой е болен, с цветята и билките от иконата се налага болното място. На този ден децата се къпят в билкови отвари за здрави.
Св. Петка се счита и за покровителка на търговията, затова в нейна чест се провеждали търгове и панаири, където на най-почетното място се поставяла икона на светицата.
На много места този ден бележи началото на мачкането и протриването на лена. Първият протрит ленен сноп се освещава в църквата и се прикрепва към иконата на Света Параскева.
В Тракийския район се извършват специални обичаи с жертвоприношение на черна кокошка. На този ден е обичайно във всеки дом да се месят колаци, като най-големият се нарича в памет на Св. Петка.
Света Петка се смята и за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „На Петковден ралото да ти е под стрехата“.
Денят празнуват и овчарите. На Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.
След това до Димитровден (26 октомври), докато трае оплождането на домашния добитък, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка“, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата.
След оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата.
Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви.
Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир.
Мръсни Погани дни
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни, наричани още „вълче или вампирско погано“, представляват сакрална граница между старата и новата година.
В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен, пишат от Жената.
На този ден имен ден празнуват: Петя, Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева
Празнична трапеза
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка“, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино.
Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.
На масата на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.