Съвременните млади хора често са наричани инфантилни, упреквани за нежеланието им да създадат семейство рано, да се изкачат по кариерната стълбица, да „влязат в ипотека“ – с други думи, да „построят къща и да посадят дърво“.
Вместо това мнозина избират пътуванията, удобната работа на свободна практика и неангажиращите връзки. Случва се също така възрастните деца, които нямат собствено жилище, да останат дълго време в дома на родителите си, за да не се натоварват с излишни разходи и отговорности. MIR24.TV разговаря с психолози за рисковете от подобна симбиоза и за това как да се поставят правилните граници.
Гена, палав и простоват мъж, е решил да се ожени за братовчед си, срамежливия и мечтателен Павел, който работи в женски колектив, но е все още свободен в 40-те си години. През целия филм зрителите съчувстват на болезнено смутения главен герой и се смеят на лудориите на братовчед му. Ще успее ли Павел да преодолее своята срамежливост и да намери човешкото щастие? Гледайте комедията на Гералд Бежанов „Къде е Нофелет?“ с Владимир Меншов и Александър Панкратов-Черния в главните роли в неделя, 30 юли, от 10:10 ч. по канал „Мир“.
Говорейки за излизането в самостоятелен живот на порасналите деца, психолозите използват термина „раздяла“, тя е важен етап от формирането на личността.
Едно от наименованията на раздялата е следното: „Последователното осъзнаване от страна на възрастния и неговите родители на тяхната отделност и емоционалното преживяване на това, в хода на което се формира чувството за независимост и се осъществява изграждането на уникална личностна идентичност на всеки от участниците в процеса“. За да се осъществи емоционално отделяне, е необходимо да се осъществи и физическо отделяне, защото ще бъде трудно да се живее по собствени правила на територия, на която човек е свикнал да бъде третиран като подчинено същество. По правило пълнолетните деца, които са в симбиоза с майка си, остават при родителите си, като в този случай раздялата не е пълна. В същото време те не са непременно инфантилни.
„Не животът с родителите се отразява на психологическата зрялост на човека, а психологически незрелият човек остава да живее с родителите“, казва психологът Олга Чебкина. – Той застава на един от етапите на съзряването, а за да станеш зрял човек, трябва да преминеш всички етапи и е невъзможно да прескочиш някой от тях“.
Разбира се, когато се говори за причините, поради които едно пораснало дете живее заедно с родителите си, не може да се пренебрегне фактът, че обстоятелствата са различни.
Благодарение на апартамент, оставен от роднини, един инфантилен човек може да живее добре самостоятелно, докато един психологически зрял и независим човек, който има семейство и работа, но не разполага със средства, за да си купи собствена жилищна площ, може да живее в дома на родителите си.
„Ако човек е инфантилен и не обича да взема решенията на възрастните, тогава, и да живее самостоятелно, той ще си уреди живота на тийнейджър под мотото „родители на вилата“ – казва психологът, кандидат на психологическите науки Елена Шматова.
– Той ще се подвизава в компютърни забавления, барове, ще се храни с това, което ще донесе „Яндекс-храната“, и, разбира се, ще бъде максимално отложен въпросът за създаване на собствено семейство. Така че не става дума за преместване, а за готовността на детето да води самостоятелен живот, да порасне“.
„Първо, родителското семейство има свой собствен начин на живот и правила. Тези правила не са създадени от детето, а от възрастните. Умението и способността да се установи собствен ред в къщата, дори да се подредят нещата по рафтовете възможно най-удобно, е един от критериите за зрялост. На второ място се наблюдава размиване на личните граници. Родителите са свикнали да се грижат за детето и да го контролират, а то – да приема това“, казва практикуващият психолог София Иванова.
Изграждането на нови, възрастни взаимоотношения с родителите трябва да става приблизително по същия начин, както това се случва в работния екип или в приятелския кръг.
Необходимо е да се определят личните граници, а ако някой се опита да ги наруши – учтиво, но твърдо да отвърне, да се научи да казва „не“ на родителите. За да се избегнат постоянните конфликти и опитите за контрол, си струва да се обсъдят и разпределят новите реалности на „общежитието“: порасналото дете, което иска да получи пълна независимост, трябва да поеме известна отговорност.
„Тук важи принципът: има ли отговорност, ще има и права и власт“, обяснява София Иванова. – Например родителите обикновено купуват храна и готвят. Момичето иска нейните права да се ценят толкова, колкото и правата на възрастните членове на семейството. Тя може да предложи да поеме част от финансовата тежест, да купува храна или да плаща част от наема, комуналните услуги. Трябва да има баланс между отговорността и властта. Ако момичето не допринася с нищо за семейството, то продължава да е в статута на дете и няма да има нови права.“
„Ако по някаква причина нямаш възможност да живееш отделно, това не означава, че не можеш да пораснеш и да продължиш да се подчиняваш на мама и татко във всичко, да не вземаш решения и да докладваш, с кого отиваш на разходка и кога ще се върнеш вкъщи – подчертава психологът Наталия Драга. – Случва се родителите (по-често майката) да не приемат факта, че техният син или дъщеря вече не е дете, и да продължават да се грижат прекалено много за него. В този случай трябва спокойно и настойчиво да напомняте на родителя за възрастта им – и не само на думи, но и на дело да показват своята самостоятелност: да вземат самостоятелни решения и да носят отговорност за тях, да печелят пари и да гладят панталоните си“.
Още няколко съвета от психолози:
Позволете на родителите си да разберат, че все още са достатъчно млади и трябва да имат свой личен живот. По всякакъв възможен начин ги подкрепяйте и насърчавайте, окуражавайте ги да ходят на срещи, на приятелски събирания, на театър, да започнат някакво хоби. Когато човек има личен живот, той подсъзнателно ще „даде право“ и на другия човек на личен живот и ще се намесва по-малко в него;
Никога не поддържайте в разговорите и действията си темите за старостта и немощта. Това е капан, в който попадат всички участници;
Дръжте се като възрастен.
Колкото по-малко детско поведение (капризност, обида), толкова по-скоро родителите ви ще започнат да ви възприемат като възрастен и ще ви дадат възможност да изградите живот на възрастен. Колкото по-малко е прекаленото мислене, страхове, мъмрене от страна на възрастното дете, толкова по-малка е вероятността детето да влезе в ролята на родител, а родителите – в ролята на дете – това също се случва.
Ако раздялата все пак е настъпила и човек не се отдалечава от родителите си по материални причини, то в някакъв момент той може да започне да живее напълно самостоятелен живот, да създаде собствено семейство – в съвременния свят тази летва е изместена с 30 години назад.
Но може да има и тъжна версия на развитието на събитията: 40-годишен седи на врата на мъж, напълно неадаптиран към обществото. В резултат – пиянство, депресия, гняв към родителите си за това, че тези навремето не са му дали „вълшебен ритник“ в живота.
„Много често човек се отделя физически, но емоционално – не, – допълва София Иванова. – Именно незавършената раздяла може да попречи на изграждането на личните отношения. В края на краищата в едно семейство основният и най-близък човек става партньорът, но за емоционално неразделените хора това все още е мама“.
