Законите винаги работят. Законът за гравитацията никога не дава засечка. Например, когато един самолет лети, това не означава, че законът за гравитацията е извън строя. Означава единствено, че сили, по-мощни от гравитацията, издигат самолета нагоре. Щом набере достатъчно инерция, самолетът се отделя от земята.
Същото е и със закона за привличането. Нуждаеш се от инерция. Посяваш целта дълбоко в подсъзнанието си. Направиш ли го, вече я държиш в ръцете си – но което е по-важно, ТЯ ДЪРЖИ ТЕБ.
Когато целта те държи във властта си, не се налага да мислиш за всичко. По-скоро се наслаждаваш на преживяването. Постигнеш ли осъзнаването, че успехът ти е сигурен – и е само въпрос на ВРЕМЕ – работата се превръща в удоволствие. Съвсем автоматично даваш най-доброто от себе си.
Когато обаче целта остава непроявена, може да е налице едно от следните обяснения:
Избрал си скучна цел и си спрял да мислиш за нея; следователно не можеш да я привлечеш.
Заседнал си на „задна предавка“ заради мисли, утвърждаващи някаква ЛИПСА. Ако липсата на нещо занимава съзнанието ти, получаваш допълнителна порция липса.
Изпитваш съмнения, тоест не притежаваш необходимото ЧУВСТВО за постигане на целта.
Не се чувстваш комфортно, когато мислиш за целта.
„Определи краен срок!“ Много книги предлагат този съвет, който често ни прави мечешка услуга. Насърчават те да определиш краен срок. Казват ти: „Избери дата, до която ще си купил къщата, срещнал идеалната жена или намерил работата на мечтите си.“
Крайните срокове обикновено създават допълнителен стрес и поводи за съмнение.
Понякога, разбира се, плановете са обвързани с конкретна дата – женитба, публична реч, състезание. Тогава е напълно оправдано да виждаш и чувстваш как тези събития протичат идеално в определения за тях ден. Но във всички останали случаи е най-добре да виждаш и чувстваш реализирането на целите, като ги оставиш да се проявят, когато им дойде времето.
Как да разбера кога ще видя целите си осъществени?
Когато приемаш целта за нещо напълно естествено, когато си казваш: „Знам, че ще се случи, и се чувствам толкова комфортно при мисълта за случването ѝ, че изобщо не бързам“ – именно тогава ще откриеш мечтаната работа или половинка.
И бездруго щеше да се случи!
Когато животът тече по мед и масло – срещаш половинката си, получаваш предложение за работа от конкурентна компания, главоболието изчезва, книгата ти влиза в класацията за бестселъри – на преден план излиза въпросът: „Аз ли привлякох това или то и бездруго щеше да се случи?“
Когато ден след ден се чувстваш добре, възможностите и правилните хора ще продължават да те намират. Достатъчно е да правиш онова, което работи.
Някои хора ще кажат: „Това са врели-некипели!“
„Отдавна вярвам в чудесата. Когато нямах ангажименти, излизах от града и се изкачвах по „Мълхоланд Драйв“, откъдето се взирах в метрополиса долу, разпервах ръце и заявявах: „Всички искат да работят с мен. Аз съм изключителен актьор. Получавам предложения за участия в страхотни филми“.
Повтарях си тези думи непрекъснато и убеждавах сам себе си, че предложенията за филми идват едно след друго. После се спусках с колата по хълма, готов да приема предизвикателствата на живота, и си казвах: „Поканите за участия са някъде там. Просто все още не ги чувам.“
Джим Кери, актьор
През 1990-а комедийният актьор Джим Кери все още се опитва да си намери работа. Една вечер на същата тази година, докато седи в старата си Тойота и съзерцава Лос Анджелис от високото, той пише чек на самия себе си. Чекът е на стойност десет милиона долара за извършени актьорски услуги.
Джим непрекъснато носи този чек в портфейла си. До 1995-а вече е играл в „Ейс Вентура: Зоодетектив“, „Маската“ и „От глупав по-глупав“. Днес началният му хонорар е двайсет милиона долара на филм.
Мнозина не вярват, че мисълта оказва въздействие върху материята и също, че сами създаваме успеха си. Но бих искал да отправя към вас предизвикателството да откриете поне един безумно успешен човек, който не вярва в това.
Какво казват за силата на ума личности като Джим Кери, Опра Уинфри (първата телевизионна водеща, спечелила милиард), Мадона (300 милиона продадени албума) и Джак Канфийлд (500 милиона издадени книги)? Ще ти кажат: „Човек привлича и се превръща в онова, за което мисли.“
Има и други журналисти, които взимат интервюта не по-зле от Опра Уинфри. Има ужасно много други хора, на които са хрумвали по-добри идеи, отколкото на Ричард Брансън.
Но тези други не са ПОВЯРВАЛИ. Сред тях е и твоят зет, който казва: „Това са фантазии!“
Ти на кого би искал да повярваш?
Откъс от книгата „Как работи животът“, Андрю Матюс
Източник: gnezdoto.net
